Над 10 000 деца са върнати в училище
Над 10 000 деца и възпитаници са върнати в учебно заведение тази образователна година от екипите, настоящи по Механизма за обсег, по който работят министерствата на образованието и науката, на вътрешните работи и на труда и обществената политика, дружно с представители на локалната власт. Това демонстрират данните от осведомителната система за неговото осъществяване, оповестяват от МОН.
1 480 повече деца и възпитаници са върнати в просветителната система през тази образователна година, с което броят им е повишен на 10 180. В началото на образователната 2021/2022 година те са били 8 700. 1 324 повече са новообхванатите, които в никакъв случай не са били записани до в този момент в детска градина или учебно заведение - така общият им брой става 7270, като през предходната година те са били 5946. Общият дял на необхванатите в просветителната система понижава на 5.28%, като при започване на предходната образователна година е бил 5.44 , показват от МОН.
Според специалисти една от водещите аргументи за отпадане на децата и учениците в предучилищна възраст от просветителната система е неналичието на ангажираност и поддръжка от страна на фамилията (31.90%). Други фамилни аргументи, отсъствия по неуважителни аргументи и пропуски в образованието също водят до отпадане от учебно заведение.
Последният в България също записва леко понижение на лицата сред 18 и 24 година, напускащи прибързано системата на образованието - през 2021 година те спадат до 12.2% спрямо 12.8% през 2020 година Все още обаче този дял остава над междинната стойност за Европейски Съюз от 9.7%. Разликата сред градските и селските региони у нас също е забележителна - надлежно 6.8% и 23.7%, а също и сред самите райони - в случай че в Югозападния район със столицата София процентът на прибързано напусналите система е 6.7%, то в Югоизточния той скача до 21.6%.
Оптимизация
Служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов разгласи дейностите по Механизма за обсег измежду главните цели на МОН. По думите му би трябвало да се поставят всички грижи и старания, с цел да могат повече деца да бъдат включени в просветителната система. Затова и дейностите по Механизма се усъвършенстват. Едно от подобренията е, че районните ръководства на образованието към този момент имат по-добра връзка с ГРАО и Министерство на вътрешните работи и могат по-ефективно да реализират активността си по разкриване на необхванатите от просветителната система деца и възпитаници.
Кой отпада най-често?
Интересен ъгъл дават последните данни от преброяването за просветителния статус по етноси. От лицата на 15 и повече навършени години, които никога не са посещавали учебно заведение, най-вече са тези, самоопределили се към ромската етническа група - 6.4% (при 0.3% от самоопределилите се, които са към българската етническа група и 1.9% - от турската). Децата в наложителна учебна възраст сред 7 и 15 година, останали отвън просветителния развой, са цели 8% при ромската общественост, 4.4% при турската и 1.3% към българската етническа група. Също по този начин най-голям е процентът на необразованите лица, не умеещи да четат и пишат, измежду ромите - 11.8%, като този дял е 3.4% и 0.5% надлежно за турци и българи.
1 480 повече деца и възпитаници са върнати в просветителната система през тази образователна година, с което броят им е повишен на 10 180. В началото на образователната 2021/2022 година те са били 8 700. 1 324 повече са новообхванатите, които в никакъв случай не са били записани до в този момент в детска градина или учебно заведение - така общият им брой става 7270, като през предходната година те са били 5946. Общият дял на необхванатите в просветителната система понижава на 5.28%, като при започване на предходната образователна година е бил 5.44 , показват от МОН.
Според специалисти една от водещите аргументи за отпадане на децата и учениците в предучилищна възраст от просветителната система е неналичието на ангажираност и поддръжка от страна на фамилията (31.90%). Други фамилни аргументи, отсъствия по неуважителни аргументи и пропуски в образованието също водят до отпадане от учебно заведение.
Последният в България също записва леко понижение на лицата сред 18 и 24 година, напускащи прибързано системата на образованието - през 2021 година те спадат до 12.2% спрямо 12.8% през 2020 година Все още обаче този дял остава над междинната стойност за Европейски Съюз от 9.7%. Разликата сред градските и селските региони у нас също е забележителна - надлежно 6.8% и 23.7%, а също и сред самите райони - в случай че в Югозападния район със столицата София процентът на прибързано напусналите система е 6.7%, то в Югоизточния той скача до 21.6%.
Оптимизация
Служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов разгласи дейностите по Механизма за обсег измежду главните цели на МОН. По думите му би трябвало да се поставят всички грижи и старания, с цел да могат повече деца да бъдат включени в просветителната система. Затова и дейностите по Механизма се усъвършенстват. Едно от подобренията е, че районните ръководства на образованието към този момент имат по-добра връзка с ГРАО и Министерство на вътрешните работи и могат по-ефективно да реализират активността си по разкриване на необхванатите от просветителната система деца и възпитаници.
Кой отпада най-често?
Интересен ъгъл дават последните данни от преброяването за просветителния статус по етноси. От лицата на 15 и повече навършени години, които никога не са посещавали учебно заведение, най-вече са тези, самоопределили се към ромската етническа група - 6.4% (при 0.3% от самоопределилите се, които са към българската етническа група и 1.9% - от турската). Децата в наложителна учебна възраст сред 7 и 15 година, останали отвън просветителния развой, са цели 8% при ромската общественост, 4.4% при турската и 1.3% към българската етническа група. Също по този начин най-голям е процентът на необразованите лица, не умеещи да четат и пишат, измежду ромите - 11.8%, като този дял е 3.4% и 0.5% надлежно за турци и българи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ